Some kind of “Yeah, whatever, nevermind” shit
В такива моменти просто искам да се разкарам от тоя шибан град. В случая и от страната.
Толкова е…тъпо. Всеки мисли само за себе си, за това колко много проблеми има и за това как околните му ги причиняват. Самият факт, че в момента мога да търпя излиянията на точно двама души, говори сам по себе си.
Писнаха ми…всичко ми писна. Всеки си има неговите предразсъдъци и гледни точки, с които ти задължително трябва да се съобразяваш. И когато посмееш да направиш нещо сам – не, виновен си, сбъркал си, как може да направиш такова нещо и така нататък. Всеки ти обяснява колко му е шибан живота, защото родителите му не му купуват абсолютно всичко, което иска, като фактът, че гардеробът на въпросния човек е изцяло марков, напълно се пренебрегва. В скайп ти се прави на важен и зает, когато искаш да го попиташ как е, а когато се срещнете, ще ти падне на колене. Дрънка ти за проблемите си постоянно, а когато ти искаш да споделиш, те прекъсва и ти обяснява колко елементарно мислиш. И още, и още, и още.
Искам във Финландия. Да, решила съм си го, там искам. Искам да си взема багажчето и просто да отида там, без да познавам когото и да е, без който и да е да ме познава. Без никой да знае каквото и да е за мен. И да си изградя живота наново. Не ми е за първи път да искам такова нещо. И да, надали това ще се случи в близките две години. Но какво пък, ще чакам. Май нямам друг избор.
Yeah, whatever.
Nevermind.
C. Angelline каза,
11/11/2009 at 3:11 PM
Какво да кажа, и аз съм може би в подобно настроение, само че по-слабо (поне днес)… Ние повечето философстване ще си го изкараме на скайп, но не пречи и тук да кажа нещо. Хубаво ще кажа нещо, ама то какво да се каже. Хората са идиоти понякога, но пък да се надяваме, че си имат и добри моменти.