Ново начало :}
Такам, нов блог. Не знам защо го направих. Тоест знам донякъде, но е трудно за обяснение. Нека не се отклонявам от главната тема, която за момента съществува само в главата ми. Старият няма да го трия, даже смятам да копирам няколко поста тук. Но не знам кога. Вероятно когато ми скимне. Всъщност ще е точно така.
И така… Чудя се дали да пиша за Промяната, или не. Ако пиша, ще стане твърде философско, мисля. Окей, друг път.
Значи минавам към същественото. Което може би ще е твърде несъществено за разни други хора. А ние трябва да мразим хората, защото и ние не знаем защо, но все пак трябва да ги мразим, и ги мразим, ей така, безпричинно, просто защото са дразнещи. И въпреки това трябва да зависим адски много от тях. Или пък не трябва, а някак подсъзнателно го правим. Няма значение. Вече не мразим хората. И пак се отклоних. Окей, същественото.
17.10. – Концертът с главно “К”.
Понеже сме метъли, трябва да пишем ревюта. А дали сме метъли е друг въпрос. Но какви да сме, при положение, че слушаме резачки като ЕйСи/ДиСи, примерно. Окей, ревю.
Gunpowder (а.к.а. Гърлпауър или Гънпудинг, избирайте си). Да си призная, не им обръщах особено внимание. Май бяха направили опит за авторска песен. Май и на това не обърнах голямо внимание. Май през цялото време се мотках насам-натам, не тормозейки когото и да е. Май ми е все тая.
Divison One (а.к.а. “Здравйейти, русйинцйи!). Определено началното слово (Ний смйи съ събралйи…) ми беше забавно (…тука на туй нйещу…), за самите песни (…да съ зъбъвлявъмйи) е друг въпрос. Само кавъри бяха (…зъ всйекигу пу нйещо), на известни песни. Откъм качество – не обичам да храня, много – звучаха като тълпа десетгодишни фенчета на въпросните групи. Горе-долу същото внимание, може би грам-два повече.
Dark Feelings. Те са си добри, няма спор. Дано да издадат албум скоро, определено го заслужават. И определено заслужават многото внимание, което се отделя на разни други смешни групички.
Някъде тук, по време на “горната” или “долната” група концертът започна истински.
Anger Filled. Беше ми любопитно. И да, добри са, много са добри, неочаквано добри. Издразни ме фактът, че точно тогава трябваше да водя навън разни преговори с братовчеда, разбира се обръщах повече внимание на музиката, отколкото на него. И все пак са добри.
Claymore (a.к.a. Кламер). Тук мога да напиша цял роман. Или цяла детска книжка с героите от улица “Сезам”. Както и да е. Скапах си вратленцето минимално. Вера и тя, ама при нея май не беше минимално. А Кермит е жаба.
Last Remains. Изслушах една-две песни и си тръгнах, нищо лично в случая всъщност, родителските власти го налагаха.
Overdawn. Пропуснах ги, колкото и да не ми се искаше.
Равносметки. Щастие. Не, щастливост. С опити за помрачение. Неуспешни за следващите няколко дена. Не обичам толкова егоистични егоисти. Тяхна си работа. И чатове с жаба равнозначни на изнервяне на жаба. Забавно.
24.10.
Смеската текила плюс бира ме накара да направя нещо, което не бях сигурна дали искам да направя. Съжалявах събота срещу неделя. После – не. Може би не го направих така, както трябваше. И в такива моменти се ядосвам на глупавата си съвест. И все пак, това, което направих, ме накара да осмисля това-онова, да направя взема някои решения. И да не ми пука.
31.10. – Легаси Хелоуин
Имах най-невинното намерение да изпростея максимално. И най-невинно си го изпълних. Абсолютно си влязох в ролята на псевдо-готичка с курвенски наклонности, въпреки че първоначално щях да съм, и бях за цели 5 минути, Уензди Адамс. Измръзнах, да, но това няма абсолютно никакво значение. Тормоз над невинните и не съвсем невинните хора, абсолютен! Чак да спре да ти се иска да бъдеш жаба в такъв момент. Не, аз никога не съм искала да бъда жаба. Но жабата е важна! А пък Симо имаше яка шапка, която му свих няколко пъти, временно. Намерих си човек за тормозене. Скучно ми беше, малко. После - забавно, не за моя сметка. По дяволите, как се казва? Някак неудобно ми е да го питам, наистина, но ще измисля нещо. А Еуфобия радват, барабанистът им особено. Окончателно решение. Щастие, голямо щастие, истинска щастливост. Не може да бъде описано с думи. И егоизъм, от моя страна този път. Непукизъм – още повече.
04.11.
С Иво скъсахме. Най-накрая, бих казала. Беше доста тъпо от негова страна да остави “мръсната работа” за някого друг. Но какво пък, явно пъкленият ми план да го отблъсна и провокирам, проработи. Беше ми адски забавно вчера. Мислех си, че инатът, който не е мой, ще провали нещата, но този път не познах. И се радвам за което.
Днес.
В момента ми е странно. Чувствам се…свободна. Странно свободна. Но мисля, че ще свикна. Промяната, точно тази промяна беше необходима. Просто трудно свиквам с промените, дори хубавите. Бих могла да кажа, че се радвам, че така се развиха нещата. Няма смисъл от мрънкания. В случая и нужда от такива няма.
И никакви сериозни връзки! Ясно е, че не са за мен. Не знам, или не съм дорасла за такива, или просто не съм такава, или просто трябва да е нещо друго. Няма значение в момента, после може и да има. Абсолютно моя си работа.
Усмивка. ^^
